Дали, както сме си заключени заради пандемията, няма да се научим да боравим с времето си по нов начин?

Обичам да влизам в ролята на нравоучителна леля и да казвам, че ако искаш да постигнеш нещо, трябва да си седиш у дома. За разлика от многото други моменти, когато ръся акъл, това съм го изпитала на собствен гръб.

Ученето е първият тест, който ни се дава — трябва да останем у дома, ако искаме да научим нещо. Не говоря за оценки, те са за загубеняците. Резултатите зависят предимно от това колко удоволствие сме склонни да жертваме в името на нещо по-голямо.

Но това е почти философски спор, в момента сме на ръба на нещо по-голямо — световен и единствен по рода си експеримент, в който от уравнението е извадено пътуването до работа, пазаруването, срещите с приятели, ходенето по заведения, дори шляенето по улиците. За пръв път в животите си всички, по еднакво, имаме доста сериозна причина да не излизаме. С това своеобразно рестартиране на играта времето става отново наше и започваме да си даваме сметка колко много е всъщност то. Може би все още някой отрича, но аз виждам хора, които гледат онлайн курсове, такива, които четат натрупаните с години книги, даже тук-там някои, които осъзнават колко са пораснали децата им.

Какво ще излезе от това? Със сигурност има много, които само чакат да скъсат синджира на карантината. Но повечето ще си дадат сметка колко е ценно времето и как са го губили. Много ще откажат да пътуват до работа пет дни в седмицата, осъзнавайки, че същата работа могат да си я вършат и вкъщи. Много компании ще осъзнаят, че офисът е излишен разход или напротив — ще трябва да променят офисите си, за да ги направят по-атрактивни, ако се окаже, че за тях работата от къщи не е опция. Всички плащаме не само екологична и съответно — здравна цена за транспорта, но и цена, измервана във време.

Около тези, няма да пътуват до работа, ще продължи да се формира цяла индустрия от доставки на продукти и услуги. Тя ще изисква и разработване на нови неща, от които те се нуждаят, но никой не се е сетил да им ги предложи.

По време на карантината със сигурност ще има и хора, които са намерили време за курсове, обучения, разглеждане на виртуални галерии, анализи на стари филми, връщане към забравени хобита, знам ли какво още. Въпросът е да осъзнаем къде всъщност отиват часовете от живота ни и как наистина някакви пълни простотии ги изяждат.

И като че ли имаме време за всичко.