Кой би казал от тази идиотска снимка и вид, че през цялото време на морето бях и на работа?

Какво ще кажете да обиколите света, докато трае пандемията?
Опс, това е трудно постижимо, да започнем от България.

С радост ви представям поредицата Мобилен офис, по която започвам да работя тук и сега.

Хиляди пъти повторихме, че вирусът не е кой знае колко опасен, но вече се събуждаме в един нов свят. Офисите на бизнеси, които позволяват дистанционна работа, се превърнаха в пустини. Имахме няколко месеца да се уверим, че работата от къщи не е апокалипсис, стига да си създадем сами някои рамки. Половин година по-късно пандемията се превърна във фонов шум и то достатъчно силен, за да ни наложи непрекъснати мерки – къде отиваме, сигурно ли е, колко хора ще сме, откъде ще идва храната, има ли маски, спазва ли се дистанция са само част от въпросите, които си задаваме.

В тази ситуация аз вече нямам нито една причина да работя от къщи. Мога да се намирам във всяка точка на света и да си изпълнявам задълженията точно и съвестно.

И преди да си представите екзотични дестинации, бързам да обясня, че поредицата, която замислям, е с фокус върху достъпни и изпълними за всеки дестинации. Аз самата поделям времето между София, Пловдив и село Чавдар, с удоволствие ще разкажа моя опит до този момент. Планирам да поканя гости, с които да поговорим за техния личен опит, както и перспективите пред работата на път.

Ще отговорим на въпросите:

Какво да очаквате?
Как да се подготвите?
Какво да имате предвид?

Какво и по-философските:

Защо е полезно както за нас самите, така и за локалните икономики?
Ще се промени ли лицето на градовете и селата ни с този ход?
Можем ли да станем по-толерантни и как този опит може да ни обогати като хора и професионалисти?

Пишете ми, ако вие имате лични истории, които сте готови да споделите. Ще се радвам да си поговорим!