Три сме. И трите – нахлузили пухенки и с термос в ръка. Носовете ни са леко почервенели, ръцете ни наболяват от студа въпреки ръкавиците. Обсъждаме надълго и нашироко ремонти, най-доброто греяно вино и целите за следващата разходка. Нямаме никакво намерение да се прибираме.

И не сме сами.

През 2020, а най-вероятно и през 2021, разходките представляват новия социален живот. Съвсем в реда на нещата е да поседнеш на студено след това, да си разкажеш, колкото изобщо се случва нещо отвъд работата в този свят. Нямаме какво друго да предложим, затова ставаме все по-изобретателни в създаването на комфорт по време на разходка — питие в термос, дребни неща за ядене в кутия от къщи, яке за експедиции, защото комфортът на климатизацията е далеч, термо чорапи, защото голите глезени са толкова 2019. А тя изглежда като друга епоха.

Кога точно престанах да се разхождам?

Вие помните ли този момент? Говоря за безцелното слагане на крак пред крак, не за покоряване на планинско връх, извеждане на куче или за добиране до заведения, където да заседнем за остатъка от вечерта. Или най-омразното ми — псевдо разходки тип “шопинг терапия”, които според масовата култура би трябвало да разтоварва, но всъщност приключва с възпалени от климатика очи, подбити от ходене крака и лошо настроение, защото в масовия случай белите ризите се предлагат в модели, подходящи за почитателки на Иванка Тръмп. И пак пазаруваш само онлайн.

Спомням си много ясно разходките с баба и дядо.

Особено с дядо. Не съм виждала никога друг човек да се разхожда като него. С напълно спокойно и озарено лице, някак обърнат към себе си и собствените си мисли. Очите му – зареяни по много характерен начин, който показва, че отчита какво се случва около него, но не се вкопчва в нито един обект. С бавна, ритмична и стабилна походка, която може да го заведе накрай света, но за децата е повод да мрънкат “хайде, дядо, по-бързо”.
Много години по-късно попитах мама за характерния стил на дядо. Тя каза, че според нея той е репетирал пледоарии по време на разходка.

Подобна медитативна разходка е отлично позната.

Макар че не виждам да е особено популярна в западния свят. Все пак идеята да НЕ затваряш хората и да правят нещо БЕЗПЛАТНО е чужда на отгледаните във философията на Времето е пари.

Всъщност, струва ми се, че дългогодишната загуба на популярност на разходката — отново, говорим за безцелната разходка, а не за тази, покоряваща върхове от всякакъв вид, се дължи на това, че е безплатна. Тук допускам, че много родители ще ми се изсмеят, защото знаем на каква обсада са подложени в паркове като Южния. Сякаш търговците на дребно имат фея-кръстница, която изпраща децата с най-лабилни ангели да работят за тях.

Но и това е толкова 2019.

В настоящия свят разходките са безплатни и шансът да не ви вкарат в банкрут е много голям. Защото почти нищо не работи. И изведнъж разходките засияха с ново очарование, вълнение и свежест.

И така, на някой да му се излиза?

*Държа само да кажа, че Драго с мен на снимката се разхождаше съвсем и напълно безцелно.