Знам, че на някои им е до шеги, други са уплашени, а трети са се барикадирали, готови да изкарат месеци на паста, ориз и картофи. Ние, комуникаторите, подобно на Юрген Клоп, не можем да кажем много за самия вирус. Можем да анализираме до утре грешките и реакциите в днешния свръхсвързан свят. Можем и да си мием ръцете.

Сега е моментът да се помисли за мащабна кампания срещу псевдомедицината и наивизма в лечението. Защото вирусите не са изчезнали.

Но това, което със сигурност трябва да извадим като поука е, че сега е моментът да се помисли за мащабна кампания срещу псевдомедицината и наивизма в лечението. Защото вирусите не са изчезнали. Болестите са зад всеки ъгъл и ние, с всичките ни антибиотици, уреди за интубиране и лазери, продължаваме да сме едни крехки същества.

За съжаление, некоректните практики на фармацевтичната индустрия доведоха до свръхразрастване на всякакви алтернативни терапии. В голямото море от кристали и енергии за ширпотреба започнаха да се губят и иначе умни и логични хора. Изведнъж всеки с лека ръка реши, че е страшно лечителско светило, след като си е излекувал акнето с диета, изключваща млечните. Съветването без какъвто и да е ценз и с лека ръка за какви ли не болести и състояния започна да процъфтява.

Включиха се в действие теории на конспирацията, които, тъй като са кресливи и палят нашето ирационално начало, допринесоха да не се вярва на скучните и предвидими официални източници. Отделно, съвсем незаслужено, методите на лечение, които не са по канон, изведнъж бяха обединени като “алтернтивна медицина”, където е и доказан метод като иглотерапията, и съмнителен, но с много почитатели, като уринотерапията.

И нека направим още едно разделение. Всеки може да вярва каквото иска. Но да вярваме, че кристалът може да излекува душата ни е едно, съвсем друго е да церим с него СПИН.

Да се върнем на комуникацията. Последният коронавирус е учебникарски пример за това да не си правим експерименти с това, което работи, и това, което не работи. Aко съм на мястото на Министерство на здравеопазването, както и на всяка една лекарска организация, бих се замислила сериозно как да превърна пандемията в повод да си върна позициите пред шарения свят на псевдомедицината. Не да плаша, да се подигравам, да ги обиждам, защото това беше част от първоначалната грешка. Сарказмът не действа особено убеждаващо, а наричайки някого глупак, съвсем не го кара да се мотивира и да застане на “правилната” позиция, защото това означава, че приема собствената си глупост.

И тъй като знам, че все някой ще ми каже “няма време, сега сме в криза”. Да, така е. Но комуникаторите сме за това, да мислим една стъпка напред и да изпреварваме събитията. Нека не забравяме, че докато ние твърдим, че няма време, правителствата подменят закони и си павират пътя към това да ни откажат основни свободи. Така че “няма време” не е довод.

Вече се чуват гласове, че най-новата пандемия ще покаже недостатъците на здравната система и хроничната липса на доверие. И с това всички сме съгласни. Хайде да направим нещо за това и да се превърнем от постоянни жертви на обстоятелствата в хора, които ги владеят. Стискането на палци, ръсенето на захар и призоваването на богинята на разума не помага — нека не си траем, надявайки се някой да се сети и да се обърне към научния подход за доказване на дадено действие или явление.