Тези дни видях много кухни. И много коси, прибрани на кокче. Обаче не мога да кажа, че ми помогнаха, за да приема работата от вкъщи сериозно.

В момента единственият начин да работим в екип, да посетим обучение, да се явим на интервю за работа, е да използваме Skype, Zoom, GoToMeeting, Facetime или което и да е друго приложение за видео разговори. Но имам усещането, че все още този вид срещи са едно ниво по-неформални от “личните”. Потърсих за коментар стилиста Инга Илиева, която ми разказа, че се е сблъскала с този проблем, когато започнала да работи от вкъщи, тъй като в началото, чисто психологически, й било трудно да направя разлика между лично и служебно. “Затова взех решение да се обличам за работа и така да сядам зад компютъра. Ако трябва да се включа — да не ме е срам как изглеждам. И си мисля, че това много помага и на мозъка да се настрои, сякаш задаваме команда: работа-почивка.”

Ето няколко идеи за размисъл.

Къде да седнем?

Може би е очевидно, но май повечето хора все още действат импулсивно и се включват във видео разговора отвсякъде. Супер е, че сте толкова уверени и няма проблем да продължавате в същия дух, ако говорим за не толкова сериозен разговор с колеги, които познаваме. А иначе — първо трябва да изберем къде да седнем. Много от нас нямат кабинет, за тези, които имат, мисля, че отговорът е ясен. Аз вече казах, че обичам кухненската маса. Първо, тя е достатъчно висока, за да не изглежда, че имам двойна брадичка. Второ, лесно е да си водя записки. Фактът, че работя от кухнята обаче, създава доста рисков интериор: ножове на стената, мивка с неизмити чинии, грозни и криви плочки. В предишната ми квартира си бях направила красива вратата, която затварях по време на видео разговор. Можете да направите същото, защото на дърво лесно се лепи и отлепва, но внимавайте да не направите нещо прекалено “веселичко”. Плакати на групи не са много подходящи, освен ако не сте сигурни, че няма да направите лошо впечатление. Към врата на хладилник с магнити съм със смесени чувства, предполагам, предполагам, че зависи от индустрията, в която работите.

Как да разположим компютъра?

Нивото на очите е вашето Златно сечение. Ако е много под тях, ще имате двойна брадичка, ако е много над тях, ще имате грозен нос и ще ви се уморят вратните мускули. Нека слънцето не блести в монитора, но е хубаво да сте на дневна светлина, защото е по-равномерна. Ако все пак сте на изкуствена, не заставайте точно под лампата — ще имате огромни сенки и лицето ми може да е почти неразпознаваемо. Отдалечете се от монитора или телефона, тъй като иначе лицето изпълва целия екран и усещането е доста особено. Знам, че много хора ще го сметнат за излишна суета, но е по-приятно да си говориш с познато, усмихнато, чисто и приветливо лице, а не с палачинка.

Какво да имаме до себе си?

Нещо за записване, чаша кафе или вода, за да не си прекъсвате разговора за дреболии. Храната е тотално забранена — много гадно се чува в микрофона. Отделно, никой не яде на служебни срещи. Тествайте микрофона, слушалките, за да няма “мяу” в последния момент.

Какви са жестовете ни?

Ето отново Инга Илиева: “Голяма част от клиентите, които учех на етикет и стил не можеха да разберат едно: ние общуваме на живо, част от информацията подсъзнателно я възприемаме от жестовете, мимиките и движението на събеседника. Ако аз тропам с ръка докато ти ми говориш ще ти е ясно, че нещо не е наред… но дрехите могат да ни дадат една преднина и дори основа на която да стъпим в каквато и да е ситуация.” По време на видео разговор ние продължаваме да търсим невербални сигнали. Нека не се изкушаваме да показваме всички паразитни жестове, на които сме способни.

Как да се облечем?

Долнище – може, но не и горнище на пижама. Много зависи в каква сфера сте. За себе си мога да кажа, че пуловер и блуза са приемливи, но бих ударила чертата на топ с презрамки. Не бих носила прекалено домашни и комфортни дрехи, както и инфантилни. Има и ситуации, в които ризата е единственото правилно решение. “Когато правиш бизнес не се показваш без риза… просто, това е положението.”, съгласява се Инга и допълва “

има един тънък момент, в който нещата да не стоят нагласени, а хората изобщо не се замислят за дрехите ти. Простотата винаги е била решението. Да е ясно че ти си изглеждаш така.

Гримът — да го бъде или не?

Зависи от личните ви предпочитания. Ако по принцип ходите без грим — видео разговорите едва ли са моментът да започнете. От друга страна, не е случайно, че има грим за камера. Аз съм “за”, ако ще ви накара да се чувствате по-уверено.

В същото време е малко смешно да сме с два пръста грим, но да сме у дома. Аз бих се спряла на хайлайтър, BB крем, изравняване на сенките под очите, леко подчертаване на скулите, фиксиране на веждите, червило в nude нюанс. Тъй като съветите са унисекс — бих казала на господата, че ако изглеждат като пребити от седене у дома, не е лошо да се замислят за един коректор на сенките под очите. Не е задължително, но помага.

A ето и какво казва Guardian по въпроса.

Photo byCorinne KutzonUnsplash